ИК Хермес с летен хит от Джени Хейл
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ЛЯТО КРАЙ МОРЕТО
от
Джени Хейл
размер: 304 стр.
Цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2175-1
Превод Пепа Стоилова
Идеалната сантиментална история за едно незабравимо лято
Очаквайте на 14 юни!
За създателя
Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “ и четирите летни романа „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Лято край Брега на светулките “ и „ Къща край брега на светулките “.
В извънредно изявление за БНР, „ Нощен Хоризонт “ Джени Хейл споделя:
Като дете живеех с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител. Вече като стара открих, че ми харесва да преподавам и че го върша добре. Бях начална учителка в продължение на 18 години. И внезапно в главата ми се появи концепцията да напиша книга. Реших да го направя. Нямах доста опит в това. Ето за какво започнах да се интересувам от процеса на писане на една книга. Така стартира моята нова кариера, която се разви дотолкоз, че стопирах да преподавам.
Понякога хората си споделят – О, би трябвало да напиша книга, да направя това, или това, без да мислят, че в действителност могат да реализират това, което желаят. Според мен, тази е повода хората да не следват фантазиите си – тъй като не считат, че е допустимо. Аз обаче съм уверена, че всичко е допустимо. За тези, които са подготвени да положат задоволително старания.
Тази убеденост, че всичко е допустимо Джени Хейл вплита и в своите романи. А с наближаването на летните отпуски, ИК „ Хермес “ ще зарадва почитателите с новата й книга – „ Лято край морето “ – идеалната сантиментална история за едно незабравимо лято.
За книгата
Фейт се завръща в градчето Аутър Банкс на Източното крайбрежие, с цел да отпразнува юбилея на баба си със фамилията си. Тук тя е прекарвала безгрижни летни месеци във фамилната вила на плажа дружно с по-голямата си сестра Кейси. Сякаш нищо не се е трансформирало – копринено мекия пясък, тюркоазените води на океана, спокойствието и атмосферата на бариерните острови са непокътнати. Само вилата към този момент я няма, сменена от съвременна нова сграда.
Фейт към момента не може да не помни това лято, в което сестра й отмъква огромната й обич и й разрушава сърцето. Тя не е виждала Кейси от години, само че към този момент е подготвена да й елементарни измяната, с цел да се насладят на ваканцията и да основат нови мемоари. Но не е подготвена за срещата с Джейк Бюканън – привлекателния служащ, който довършва фасадата на вилата, в която са отседнали. Между тях прехвърчат искри и тъкмо когато са напът да се влюбят, Фейт схваща, че той не е мъжът, за който се показва.
Откъс
Фейт паркира пред обичаното си място за обяд „ Дюн Бургер “ в Аутър Банкс, ситуирано близо до дюните. Представляваше дребна правоъгълна колиба, сложена толкоз покрай плажа, че пясъкът навяваше към отсрещната страна на улицата и покриваше бордюра през ветровитите дни. Незначителната по размери сграда беше боядисана в крещящо алено, с ярка бяла обшивка и отворени прозорци. Фейт излезе от колата и лятната горещина незабавно я връхлетя. Спомняше си я от детството, когато един път годишно пътуваха до Северна Каролина, с цел да прекарат една седмица на плажа. Слънцето и през днешния ден я бе топлило през целия път насам. Приближи до прозореца, с цел да поръча, и видя че към този момент стига щанда без проблем. Като дете той стърчеше над нея. Тя се хващаше за него и се провисваше, до момента в който майка й не я накараше да се пусне, обяснявайки й добродушно, че не е предопределен за това. Докато чакаха поръчката си, Марта я въртеше в кръг. Помнеше по какъв начин постройката се замъгляваше пред погледа, a струята океански въздух бучеше в ушите й.
– Какво ще поръчате? – попита я дамата зад щанда, връщайки я в сегашното.
– Чийзбургер с кетчуп и горчица, апелирам – отвърна тя и зарови в чантата за портмонето си.
Фейт бе подранила, по тази причина реши да спре и да хапне нещо за обяд, преди да се насочи към вилата. Докато чакаше бургера, видя дребна група до един от прозорците в другия край. Бяха заобиколили висок, тъмнокос мъж, потупваха го по гърба, майтапиха се и се смееха.
Когато обядът й дойде, тя го отнесе до маса, боядисана в алено, с цел да подхожда на постройката. Имаше и също толкоз ослепителен чадър, само че даже накривен към мястото, където бе застанала, слънцето надвиваше сянката му, тъй че само морският бриз откъм брега носеше облекчение от жегата. Сложи си слънчевите очила, седна и пъхна крайници под масата.
Небето бе безоблачно синьо, а шумът на вълните, разбиващи се в дюните, беше единственият тон, като се изключи преминаващите понякога коли. Не се бе прибирала тук от дълго време, само че мястото съвсем не се беше трансформирало.
Преди да се срещне със фамилията си през днешния ден, Фейт си бе дала обещание да отскочи няколко пресечки по-надолу от „ Дюн Бургер “ и да огледа плажа, където в миналото се издигаше фамилната им вила. Събори я вихър още в тийнейджърските й години и от този момент не се бяха прибирали в Аутър Банкс цялото семейство. До през днешния ден. Спомни си къщата, като че ли преди малко е била там. Сякаш долавяше миризмата на пръст. Отвън беше кафява като мокро дърво, сходно на множеството остарели къщи на Бийч Роуд. Беше висока, на подпори, които да я защищават от унищожителните приливи по време на стихия, обхваната от тясна веранда и криволичеща алея.
На верандата в миналото имаше два клатещи се стола и скамейка люлка. Ако затвореше очи, можеше да усети пясъка по краката си, до момента в който обвиваше колене на тази люлка, пулсиращите от изпепеляващото слънце бузи и косата си толкоз изсветляла, че изглеждаше съвсем жълта на фона на загорялата й кожа. Сестра й Кейси беше по-висока от нея и можеше да се отблъсне от пода задоволително мощно, с цел да задвижи люлката, предизвиквайки гъделичкащо чувство в корема на Фейт. Но обичаният й миг бе, когато люлката спреше, а бризът развяваше влажните кичури към раменете и охлаждаше кожата й. Обожаваше тихите сутрини на тази веранда, неизменимото успокоение.
Шум от паркираща кола я изтръгна от спомените й. Тълпата до прозореца се бе разотишла, само че тъмнокосият мъж към момента стоеше там. Шофьорът слезе от колата, подвикна: „ Джейк! Как си? “, и отиде да му стисне ръката. Едва тогава Фейт съумя да огледа по-добре мъжа на име Джейк. Очевидно всички го познаваха. Докато поздравяваше другия, тя видя искреността в усмивката и поразителните му черти. Имаше ясно изразена челюст, само че се долавяше известна мекост в изражението му. Носеше работно облекло – евентуално бе бояджия.
Косата му беше разрошена от вятъра, обувките пазеха отпечатъка от специалността му, само че в излъчването му имаше нещо радикално друго. Въпреки мощното му наличие – необятни плещи, корав и настойчив взор, изглеждаше неналожителен и доброжелателен. Очевидно ръкостискането му бе крепко и имаше толкоз самонадеян тип, че у нея се породи предпочитание да види какво ще направи в идващия миг. Погледна надолу към бургера, с цел да спре да го зяпа.
Двамата мъже поговориха известно време, само че не съумя да разбере защо, а и не искаше да подслушва, по тази причина просто си изяде обяда, наслаждавайки се на самотата. Това можеше да се окаже последният спокоен миг в околните дни. Скоро щеше да бъде с цялото си семейство. Всички пристигаха тази седмица, с цел да отпразнуват деветдесетия рожден ден на баба й. Отдавна не се бяха виждали. Трудно й бе да се изправи пред Кейси. Досега Фейт все си намираше извинения – наставнически срещи, отчетни карти за извършени екскурзии, само че беше време да застане очи в очи с нея. Понякога се виждаше с майка си и баба си, само че предумишлено избягваше Кейси. Отношенията им бяха комплицирани и спорни. Дори мисълта за нея й причиняваше болежка, само че да страни от нея също беше отвратително. Тя й липсваше извънредно, само че не можеше да загърби това, което Кейси бе направила, и то се оказа задоволително, с цел да я заобикаля. Но към този момент бе подготвена да я види.
Фейт се опасяваше, че срещата им ще върне болката от измяната на Кейси, само че най-после се почувства задоволително мощна, с цел да се изправи против нея. Не можеше да го стори по-рано, само че към този момент бе подготвена, а и за нищо на света не би пропуснала рождения ден на баба им.
Нямаше самообладание да я види. Докато растеше, тя беше нейната опора, Именно тя организираше пътуванията до Северна Каролина, гледаше ги, до момента в който майка им работеше, вземаше ги от учебно заведение и се грижеше за тях, когато бяха заболели. Колкото и да копнееше да се върне тук и да бъде със фамилията си, най-вече се вълнуваше от срещата с баба си.
Мислите й препускаха лудо като морски вятър, когато се върна в сегашното. Онзи мъж, Джейк, потегли към нея, понесъл бургера си. По всичко личеше, че се бе отправил към нейната маса. Дали възнамеряваше да изиска позволение да седне до нея? Спря единствено на няколко крачки от масата й, едвам си поеме мирис, и се усмихна. Любезна усмивка, каквато човек би отправил към инцидентен минувач, само че въпреки всичко бе симптом за любезност. Щом пристъпи още веднъж, вперил сините си очи в нея, остана изумена от привлекателността му и се запита по какъв начин ли наподобява косата й – бе карала със спуснат прозорец през целия път. Дали бе останал някакъв грим по лицето й? Точно когато си намерения, че ще я попита дали отсрещната скамейка е свободна, той мина около нея и се настани на прилежащата маса. Колко неуместно – намерения си тя. – Защо му е да сяда до изцяло непозната?
Фейт дояде последната хапка и смачка хартията на топка. После заобиколи Джейк, изхвърли боклука и се върна в колата си. Пое по Бийч Роуд, с отражението на мъжа в огледалото, към имота, където в миналото се бе издигала вилата им. Докато шофираше, си мислеше за момента, в който Джейк й се бе усмихнал. Можеше да подмятна нещо за чудесното време или да го попита за най-хубавите места за извършване на покупки в близост. Би могла да каже каквото и да е, само че не го направи. Сестра й щеше да постъпи по различен метод. За нея общуването не беше проблем. Можеше да беседва с всеки. Фейт постоянно имаше възприятието, че опциите се разкриват пред Кейси точно тъй като е толкоз отзивчива. Тя самата беше по-затворена. Трябваше й повече време, с цел да допусне хората до себе си. Знаеше какво да каже, само че се притесняваше да го изрече. Точно както в този момент. Ако въобще бе съществувала опция да заприказва привлекателен, прелъстителен мъж, то тя я бе изпуснала окончателно. А не биваше. Трябваше да се държи по-самоуверено.
Изпитваше убеденост главно във връзка с работата си. Беше учителка в детска градина към този момент пета година и й харесваше. Докато се грижеше за децата, самата тя научи доста за другите характери и че срамежливостта може да значи скрита мощ. Хвърли се с всички сили в отговорностите си и даваше всичко от себе си, а увереността й набъбна, когато се сприятели с сътрудниците си. Хлапетата я въодушевяваха и най-сетне усещаше, че е поела надзор над живота си. Допадаше й концепцията сама да разпределя времето, да организира заниманията по метода, който счита за подходящ, и да вижда резултатите, когато децата усвояваха образователния материал с лекост.
Малчуганите я слушаха и обичаха. Знаеше по какъв начин да се отнася към тях, а те бяха откровени до болежка. Постепенно осъзна, че спокойствието й бе асъдействало да й имат доверие. Харесваха я, тъй като ги караше да се смеят. И най-важното – научаваха доста.
Миналия месец получи страхотна вест – избраха я за преподавател на годината. Организира огромно празненство по мотива с всичките си другари, а сътрудниците й подвигнаха прием в нейна чест. На него участваха множеството от родителите на децата от групата, което я трогна надълбоко. Това беше нейната година. Най-после се трансформира в индивида, който трябваше да бъде. И за първи път в живота си беше щастлива. Затова, когато баба й се обади, с цел да се съберат, и знаейки, че Кейси ще е там, Фейт се почувства задоволително мощна да се срещне със сестра си.
Дразнеше я само това, че въпреки и двете да бяха постигнали доста, Кейси въпреки всичко имаше нещо, което на нея й липсваше: семейство. Фейт посвети прекомерно доста години да гради самочувствие и кариера и към този момент започваше да се тревожи, че е отлагала прекомерно дълго. Личният й живот непроменяемо заемаше второ място след работата и от време на време й се струваше, че това в никакъв случай няма да се промени. Сега, поглеждайки обратно, не беше сигурна, че е постъпвала вярно. Имаше две дълготрайни връзки, завършили заради непрекъснатата й претовареност. След края на първата реши, че повода е несходство в характерите и че двамата просто не са били един за различен. Но когато и втората връзка с мъж на име Патрик се разпадна, реши да пренареди целите си.
Патрик беше страховит човек. Отнасяше се прелестно с нея и й беше прелестно с него. Но когато той пожела да задълбочат връзките си и загатна, че няма да е зле да не се отдава толкоз на специалността си, тя се заинати. Тогава й се струваше, че той се пробва да отнеме контрола над живота й. Но в този момент се питаше дали не е трябвало да отстъпи малко. Защото в последна сметка децата от групата й се прибираха вкъщи при родителите си, а тя се връщаше в празната къща. За разлика от Кейси, която се радваше на прелестен брачен партньор и красива щерка на име Изабела. Естествено, тази мисъл я натъжаваше. Но нямаше да разреши това да провали дълго чаканата почивка.
п редставя
ЛЯТО КРАЙ МОРЕТО
от
Джени Хейл
размер: 304 стр.
Цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2175-1
Превод Пепа Стоилова
Идеалната сантиментална история за едно незабравимо лято
Очаквайте на 14 юни!
За създателя
Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “ и четирите летни романа „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Лято край Брега на светулките “ и „ Къща край брега на светулките “.
В извънредно изявление за БНР, „ Нощен Хоризонт “ Джени Хейл споделя:
Като дете живеех с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител. Вече като стара открих, че ми харесва да преподавам и че го върша добре. Бях начална учителка в продължение на 18 години. И внезапно в главата ми се появи концепцията да напиша книга. Реших да го направя. Нямах доста опит в това. Ето за какво започнах да се интересувам от процеса на писане на една книга. Така стартира моята нова кариера, която се разви дотолкоз, че стопирах да преподавам.
Понякога хората си споделят – О, би трябвало да напиша книга, да направя това, или това, без да мислят, че в действителност могат да реализират това, което желаят. Според мен, тази е повода хората да не следват фантазиите си – тъй като не считат, че е допустимо. Аз обаче съм уверена, че всичко е допустимо. За тези, които са подготвени да положат задоволително старания.
Тази убеденост, че всичко е допустимо Джени Хейл вплита и в своите романи. А с наближаването на летните отпуски, ИК „ Хермес “ ще зарадва почитателите с новата й книга – „ Лято край морето “ – идеалната сантиментална история за едно незабравимо лято.
За книгата
Фейт се завръща в градчето Аутър Банкс на Източното крайбрежие, с цел да отпразнува юбилея на баба си със фамилията си. Тук тя е прекарвала безгрижни летни месеци във фамилната вила на плажа дружно с по-голямата си сестра Кейси. Сякаш нищо не се е трансформирало – копринено мекия пясък, тюркоазените води на океана, спокойствието и атмосферата на бариерните острови са непокътнати. Само вилата към този момент я няма, сменена от съвременна нова сграда.
Фейт към момента не може да не помни това лято, в което сестра й отмъква огромната й обич и й разрушава сърцето. Тя не е виждала Кейси от години, само че към този момент е подготвена да й елементарни измяната, с цел да се насладят на ваканцията и да основат нови мемоари. Но не е подготвена за срещата с Джейк Бюканън – привлекателния служащ, който довършва фасадата на вилата, в която са отседнали. Между тях прехвърчат искри и тъкмо когато са напът да се влюбят, Фейт схваща, че той не е мъжът, за който се показва.
Откъс
Фейт паркира пред обичаното си място за обяд „ Дюн Бургер “ в Аутър Банкс, ситуирано близо до дюните. Представляваше дребна правоъгълна колиба, сложена толкоз покрай плажа, че пясъкът навяваше към отсрещната страна на улицата и покриваше бордюра през ветровитите дни. Незначителната по размери сграда беше боядисана в крещящо алено, с ярка бяла обшивка и отворени прозорци. Фейт излезе от колата и лятната горещина незабавно я връхлетя. Спомняше си я от детството, когато един път годишно пътуваха до Северна Каролина, с цел да прекарат една седмица на плажа. Слънцето и през днешния ден я бе топлило през целия път насам. Приближи до прозореца, с цел да поръча, и видя че към този момент стига щанда без проблем. Като дете той стърчеше над нея. Тя се хващаше за него и се провисваше, до момента в който майка й не я накараше да се пусне, обяснявайки й добродушно, че не е предопределен за това. Докато чакаха поръчката си, Марта я въртеше в кръг. Помнеше по какъв начин постройката се замъгляваше пред погледа, a струята океански въздух бучеше в ушите й.
– Какво ще поръчате? – попита я дамата зад щанда, връщайки я в сегашното.
– Чийзбургер с кетчуп и горчица, апелирам – отвърна тя и зарови в чантата за портмонето си.
Фейт бе подранила, по тази причина реши да спре и да хапне нещо за обяд, преди да се насочи към вилата. Докато чакаше бургера, видя дребна група до един от прозорците в другия край. Бяха заобиколили висок, тъмнокос мъж, потупваха го по гърба, майтапиха се и се смееха.
Когато обядът й дойде, тя го отнесе до маса, боядисана в алено, с цел да подхожда на постройката. Имаше и също толкоз ослепителен чадър, само че даже накривен към мястото, където бе застанала, слънцето надвиваше сянката му, тъй че само морският бриз откъм брега носеше облекчение от жегата. Сложи си слънчевите очила, седна и пъхна крайници под масата.
Небето бе безоблачно синьо, а шумът на вълните, разбиващи се в дюните, беше единственият тон, като се изключи преминаващите понякога коли. Не се бе прибирала тук от дълго време, само че мястото съвсем не се беше трансформирало.
Преди да се срещне със фамилията си през днешния ден, Фейт си бе дала обещание да отскочи няколко пресечки по-надолу от „ Дюн Бургер “ и да огледа плажа, където в миналото се издигаше фамилната им вила. Събори я вихър още в тийнейджърските й години и от този момент не се бяха прибирали в Аутър Банкс цялото семейство. До през днешния ден. Спомни си къщата, като че ли преди малко е била там. Сякаш долавяше миризмата на пръст. Отвън беше кафява като мокро дърво, сходно на множеството остарели къщи на Бийч Роуд. Беше висока, на подпори, които да я защищават от унищожителните приливи по време на стихия, обхваната от тясна веранда и криволичеща алея.
На верандата в миналото имаше два клатещи се стола и скамейка люлка. Ако затвореше очи, можеше да усети пясъка по краката си, до момента в който обвиваше колене на тази люлка, пулсиращите от изпепеляващото слънце бузи и косата си толкоз изсветляла, че изглеждаше съвсем жълта на фона на загорялата й кожа. Сестра й Кейси беше по-висока от нея и можеше да се отблъсне от пода задоволително мощно, с цел да задвижи люлката, предизвиквайки гъделичкащо чувство в корема на Фейт. Но обичаният й миг бе, когато люлката спреше, а бризът развяваше влажните кичури към раменете и охлаждаше кожата й. Обожаваше тихите сутрини на тази веранда, неизменимото успокоение.
Шум от паркираща кола я изтръгна от спомените й. Тълпата до прозореца се бе разотишла, само че тъмнокосият мъж към момента стоеше там. Шофьорът слезе от колата, подвикна: „ Джейк! Как си? “, и отиде да му стисне ръката. Едва тогава Фейт съумя да огледа по-добре мъжа на име Джейк. Очевидно всички го познаваха. Докато поздравяваше другия, тя видя искреността в усмивката и поразителните му черти. Имаше ясно изразена челюст, само че се долавяше известна мекост в изражението му. Носеше работно облекло – евентуално бе бояджия.
Косата му беше разрошена от вятъра, обувките пазеха отпечатъка от специалността му, само че в излъчването му имаше нещо радикално друго. Въпреки мощното му наличие – необятни плещи, корав и настойчив взор, изглеждаше неналожителен и доброжелателен. Очевидно ръкостискането му бе крепко и имаше толкоз самонадеян тип, че у нея се породи предпочитание да види какво ще направи в идващия миг. Погледна надолу към бургера, с цел да спре да го зяпа.
Двамата мъже поговориха известно време, само че не съумя да разбере защо, а и не искаше да подслушва, по тази причина просто си изяде обяда, наслаждавайки се на самотата. Това можеше да се окаже последният спокоен миг в околните дни. Скоро щеше да бъде с цялото си семейство. Всички пристигаха тази седмица, с цел да отпразнуват деветдесетия рожден ден на баба й. Отдавна не се бяха виждали. Трудно й бе да се изправи пред Кейси. Досега Фейт все си намираше извинения – наставнически срещи, отчетни карти за извършени екскурзии, само че беше време да застане очи в очи с нея. Понякога се виждаше с майка си и баба си, само че предумишлено избягваше Кейси. Отношенията им бяха комплицирани и спорни. Дори мисълта за нея й причиняваше болежка, само че да страни от нея също беше отвратително. Тя й липсваше извънредно, само че не можеше да загърби това, което Кейси бе направила, и то се оказа задоволително, с цел да я заобикаля. Но към този момент бе подготвена да я види.
Фейт се опасяваше, че срещата им ще върне болката от измяната на Кейси, само че най-после се почувства задоволително мощна, с цел да се изправи против нея. Не можеше да го стори по-рано, само че към този момент бе подготвена, а и за нищо на света не би пропуснала рождения ден на баба им.
Нямаше самообладание да я види. Докато растеше, тя беше нейната опора, Именно тя организираше пътуванията до Северна Каролина, гледаше ги, до момента в който майка им работеше, вземаше ги от учебно заведение и се грижеше за тях, когато бяха заболели. Колкото и да копнееше да се върне тук и да бъде със фамилията си, най-вече се вълнуваше от срещата с баба си.
Мислите й препускаха лудо като морски вятър, когато се върна в сегашното. Онзи мъж, Джейк, потегли към нея, понесъл бургера си. По всичко личеше, че се бе отправил към нейната маса. Дали възнамеряваше да изиска позволение да седне до нея? Спря единствено на няколко крачки от масата й, едвам си поеме мирис, и се усмихна. Любезна усмивка, каквато човек би отправил към инцидентен минувач, само че въпреки всичко бе симптом за любезност. Щом пристъпи още веднъж, вперил сините си очи в нея, остана изумена от привлекателността му и се запита по какъв начин ли наподобява косата й – бе карала със спуснат прозорец през целия път. Дали бе останал някакъв грим по лицето й? Точно когато си намерения, че ще я попита дали отсрещната скамейка е свободна, той мина около нея и се настани на прилежащата маса. Колко неуместно – намерения си тя. – Защо му е да сяда до изцяло непозната?
Фейт дояде последната хапка и смачка хартията на топка. После заобиколи Джейк, изхвърли боклука и се върна в колата си. Пое по Бийч Роуд, с отражението на мъжа в огледалото, към имота, където в миналото се бе издигала вилата им. Докато шофираше, си мислеше за момента, в който Джейк й се бе усмихнал. Можеше да подмятна нещо за чудесното време или да го попита за най-хубавите места за извършване на покупки в близост. Би могла да каже каквото и да е, само че не го направи. Сестра й щеше да постъпи по различен метод. За нея общуването не беше проблем. Можеше да беседва с всеки. Фейт постоянно имаше възприятието, че опциите се разкриват пред Кейси точно тъй като е толкоз отзивчива. Тя самата беше по-затворена. Трябваше й повече време, с цел да допусне хората до себе си. Знаеше какво да каже, само че се притесняваше да го изрече. Точно както в този момент. Ако въобще бе съществувала опция да заприказва привлекателен, прелъстителен мъж, то тя я бе изпуснала окончателно. А не биваше. Трябваше да се държи по-самоуверено.
Изпитваше убеденост главно във връзка с работата си. Беше учителка в детска градина към този момент пета година и й харесваше. Докато се грижеше за децата, самата тя научи доста за другите характери и че срамежливостта може да значи скрита мощ. Хвърли се с всички сили в отговорностите си и даваше всичко от себе си, а увереността й набъбна, когато се сприятели с сътрудниците си. Хлапетата я въодушевяваха и най-сетне усещаше, че е поела надзор над живота си. Допадаше й концепцията сама да разпределя времето, да организира заниманията по метода, който счита за подходящ, и да вижда резултатите, когато децата усвояваха образователния материал с лекост.
Малчуганите я слушаха и обичаха. Знаеше по какъв начин да се отнася към тях, а те бяха откровени до болежка. Постепенно осъзна, че спокойствието й бе асъдействало да й имат доверие. Харесваха я, тъй като ги караше да се смеят. И най-важното – научаваха доста.
Миналия месец получи страхотна вест – избраха я за преподавател на годината. Организира огромно празненство по мотива с всичките си другари, а сътрудниците й подвигнаха прием в нейна чест. На него участваха множеството от родителите на децата от групата, което я трогна надълбоко. Това беше нейната година. Най-после се трансформира в индивида, който трябваше да бъде. И за първи път в живота си беше щастлива. Затова, когато баба й се обади, с цел да се съберат, и знаейки, че Кейси ще е там, Фейт се почувства задоволително мощна да се срещне със сестра си.
Дразнеше я само това, че въпреки и двете да бяха постигнали доста, Кейси въпреки всичко имаше нещо, което на нея й липсваше: семейство. Фейт посвети прекомерно доста години да гради самочувствие и кариера и към този момент започваше да се тревожи, че е отлагала прекомерно дълго. Личният й живот непроменяемо заемаше второ място след работата и от време на време й се струваше, че това в никакъв случай няма да се промени. Сега, поглеждайки обратно, не беше сигурна, че е постъпвала вярно. Имаше две дълготрайни връзки, завършили заради непрекъснатата й претовареност. След края на първата реши, че повода е несходство в характерите и че двамата просто не са били един за различен. Но когато и втората връзка с мъж на име Патрик се разпадна, реши да пренареди целите си.
Патрик беше страховит човек. Отнасяше се прелестно с нея и й беше прелестно с него. Но когато той пожела да задълбочат връзките си и загатна, че няма да е зле да не се отдава толкоз на специалността си, тя се заинати. Тогава й се струваше, че той се пробва да отнеме контрола над живота й. Но в този момент се питаше дали не е трябвало да отстъпи малко. Защото в последна сметка децата от групата й се прибираха вкъщи при родителите си, а тя се връщаше в празната къща. За разлика от Кейси, която се радваше на прелестен брачен партньор и красива щерка на име Изабела. Естествено, тази мисъл я натъжаваше. Но нямаше да разреши това да провали дълго чаканата почивка.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ